Анатолий Софронов Буйволы Биволи

Красимир Георгиев
„БУЙВОЛЫ”
Анатолий Владимирович Софронов (1911-1990 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БИВОЛИ

След морния работен ден в задявка
навеждат тежки почетни рога
и с дълга и провлачена прозявка
огласят на реката Бзиб брега.

Край тях със съскане и рев разгръща
в лавина Бзиб буботещ леден знак
и стволове върти, греди могъщи
разхвърля върху каменния бряг.

А биволите, строги като сенки,
от планините паднали така,
към камъните гледат с удивление,
търкаляни от буйната река.

               * Бзиб – река в Абхазия.


Ударения
БИВОЛИ

След мо́рния рабо́тен де́н в задя́вка
наве́ждат те́жки по́четни рога́
и с дъ́лга и провла́чена прозя́вка
огла́сят на река́та Бзи́б брега́.

Край тя́х със съ́скане и ре́в разгръ́шта
в лави́на Бзи́б бубо́тешт ле́ден зна́к
и ство́лове върти́, греди́ могъ́шти
разхвъ́рля върху ка́менния бря́г.

А би́волите, стро́ги като се́нки,
от планини́те па́днали така́,
към ка́мъните гле́дат с удивле́ние,
търка́ляни от бу́йната река́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анатолий Софронов
БУЙВОЛЫ

Натруженные за день на работе,
Они склоняют тяжкие рога
И длинною, тягучею зевотой
Над Бзыбью оглашают берега.

А мимо них с шипением и ревом
Грохочет Бзыбь лавиной ледяной,
Круша стволы могучих скользких бревен
И громоздя их на камнях стеной.

А буйволы, суровые, как тени,
Упавшие с горы на берега,
На камни долго смотрят с удивлением,
Что так легко ворочает река.

               1939 г.




---------------
Руският поет, писател, драматург, сценарист, публицист и преводач Анатоли Софронов (Анатолий Владимирович Софронов) е роден на 6/19 януари 1911 г. в гр. Минск. Завършва литературния факултет на Ростовския педагогически институт (1937 г.). Първото му публикувано стихотворение е от 1929 г. във в. „Сельмашстроевец”. Бил е специален кореспондент на в. „К победе” и в. „Известия” (през годините на Втората световна война), секретар на Съюза на писателите на СССР (1948-1953 г.), зам.-председател на Комитета за солидарност със страните от Азия и Африка (от 1958 г.), главен редактор на сп. „Огонек” (1953-1986 г.). Автор е на стихосбирките „Солнечные дни” (1934 г.), „Мы продолжаем песню” (1936 г.), „Над Доном-рекой” (1938 г.), „Сторона донская” (1940 г.), „Конногвардейцы” (1942 г.), „Казачья слава” (1942 г.), „Степные солдаты” (1944 г.), „Ковыли” (1944 г.), „Стихи” (1945 г.), „Казачья весна” (1946 г.), „Стихи военных лет” (1947 г.), „Дон мой” (1954 г.), „Я вас люблю” (1962 г.), „Мы с тобою из Ростова” (1964 г.), „Всё начинается с тебя” (1966 г.), „А. Софронов. Собр. соч.” (в 5 тома, 1971 г.), „Всё это было на войне” (1972 г.), „Посвящение Дону” (1981 г.) и др., на книги с проза, публицистика и мемоари, на 12 издадени в отделни книги поеми, текстовете на над 30 песни, близо 30 играни на сцена пиеси, 8 сценарии за филми, 5 либрета за оперети и др. Умира на 9 септември 1990 г. в Москва.